КРЕДИТЕН РЕЙТИНГ

Дългосрочният кредитен рейтинг, присъден от НАКР, е мнение за способността и готовността на емитента да изплати напълно и навреме своите задължения с падеж една и повече години.

Ползи

Кредитният рейтинг, присъден на определена институция, би донесъл облаги не само на самата институция, но и на всички, които ползват тази информация.

• Предимства за институциите, използващи кредитния рейтинг

Кредитният рейтинг се счита от финансиращите институции за независима оценка на кредитоспособността на оценявания обект, и по този начин предоставя безплатна, полезна и правдоподобна информация за пазара.

Кредитният рейтинг извлича от значителен обем задълбочена качествена и количествена информация лесно разбираем символ. Кредитният рейтинг се използва и като база за сравнение с други подобни оценявани обекти в различни сектори и, когато става въпрос за международни рейтинги, с обекти от различни държави.

• Предимства за оценяваните обекти

Присъждането на кредитен рейтинг може да разшири достъпа на емитента до финансови средства и да доведе до намаляване на разходите при финансиране, тъй като банките и потенциалните инвеститори в ценни книжа на емитента ще могат да разчитат на независимата оценка на риска, направена от рейтинговата агенция.

Емитент на дълг, с присъден кредитен рейтинг, е по-атрактивен за инвеститорите, което води до понижаване на лихвите за финансиране и възможност за пласиране на по-голям дълг от първоначално планирания, благодарение на повишения инвеститорски интерес.

По подобен начин, банките имат стимул да подобрят условията на отпусканото финансиране (лихва, матуритет, гаранции) за институция с кредитен рейтинг, поради намаляването на техните собствени разходи за оценка на риска на кредитоискателите.

Рейтингът е предимство и при кандидатстване по проекти, финансирани от ЕС, като ФАР, ИСПА, САПАРД, в случай че останалите характеристики на кандидатите са еднакви.

Бизнес партньорите, които са запознати с кредитния рейтинг на институцията, могат да бъдат по-сигурни за надеждността на партньора си, тъй като той вече е бил проучен подробно от агенция за кредитен рейтинг. Това може да има ефект върху условията за плащане, сключването на нови договори и при публични търгове, организирани от бизнес партньори.

На последно място, но не и по важност, публикуването на кредитния рейтинг може да повиши мнението за оценявания обект на групи като акционери, персонал, конкуренти и други контрагенти.

• Критерии според Базел II

Споразумението Базел II определя изисквания за капиталова адекватност, приложими за международни банки, които са приети от Гуверньорите на Централните банки и Управители на Банковия надзор на държавите от Г-10. Тези изисквания ще се прилагат за банките в България от 1 януари 2007 г.

Изискванията на Базел II се основават на прилагането на различни рискови тегла (от 0% до над 100%) към различните активи, с цел да се оцени по-прецизно относителния риск на всеки от тях. Така например, кредит към дългогодишен клиент с кредитен рейтинг, който е финансово стабилен и с добра репутация, би имал по-ниско тегло (например 20% или 50%), в сравнение с кредит към малка фирма, която няма рейтинг, започнала е своята дейност скоро и не е била клиент на банката досега (100% или повече).

Допуска се банките да прилагат два подхода при оценката на кредитния риск – стандартен подход и подход, базиран на вътрешните рейтинги.

Ползата от изготвянето на рейтинг от външна агенция е очевидна и за банката, и за обекта на кредитен рейтинг. Кредитите, получени от фирмите с по-висок рейтинг, ще имат по-малка тежест при изчислението на капиталовата адекватност на банката, което е благоприятно за нея. От друга страна, потенциалният кредитоискател би имал полза от това да получи кредитен рейтинг, тъй като това увеличава шансовете му за договаряне на по-добри условия с банката, поради поне две причини – банката спестява разходите за собствена оценка на компанията и в случай че рейтингът е А- или по-висок, рисковото тегло на кредита би било 50% или по-малко (в сравнение със 100%, ако фирмата няма рейтинг), което би освободило допълнителен капитал, който банката да инвестира.

Таблицата по-долу представя прилагането на стандартния подход при рисково претегляне на активи (заеми) в зависимост от вида клиент.